автор: Keri

Към девет поръчах първата бира. Сeга е единадесет и тридесет и третата привършва. За седемнадесетгодишно момиче не е много здавословно да излиза по това време в тъмен и неособено приветлив квартал като моя, следователно няма откъде да взема четвърта.
Какво прави човек, който има само още две глътки в халбата, а в близкото шкафче се мъдри пълна до половината бутилка Finlandia и неотваряна кутия сок от портокал? Разбира се, отваря шкафа и си налива. Сигурно и аз така ще направя. Чудя се дали това не е битов алкохолизъм. Всъщност кога един човек се превръща в битов алкохолик? След първата седмица доволно количество алкохол? След втората? След месец? И защо въобще му е нужно да пие пред компютъра, докато започне да пише глупост като тази? Може би, заради проблемите. Да, предполагам, че е заради тях. Но аз нямам чак толкова сериозни проблеми. Може би просто ми се е отворила глъдка. Напоследак обаче взе да ми става навик...
И защо музата ме преследва с такъв хъс, когато привърша втората или третата бира? А аз бягам ли, бягам от нея. Като я видя наблизо паля чехлите. Но мислено. А тя се ядосва и започва да ме удря по главата с такова настървение, че вече почти не са ми останали мозъчни клетки. Или може би безсънието ги е избило? Или пък са се съюзили срещу мен?
Е, не ме интересува. Да правят каквото си поискат, аз отивам до шкафчето. Ще отворя сока и ще пия, но без да пипам водката, дори няма да я поглеждам. Боже, аз май си вярвам! Сигурно това е битовия алкохолизъм. Не, въобразявам си!
Ето, отварям шкафа. Взимам кутията със сока и поглеждам гузно към Finlandia-та. Сама съм, няма кой да ме види, ще си сипя две капки за вкус. Да му се не види, кой лъжа? Само себе си. От утре спирам алкохола, бирата също. Ето още една заблуда! Така спрях и цигарите... А като заговорихме за тях, къде са се дянали? Някой ден, ще си забравя главата някъде...
А тая муза няма ли да спре да ме удря?! Ей, не й омръзва и това е! Абе я да си сипя аз както си му е реда, пък тя да върви по дяволите. И без това след тая чаша нищо няма да усещам...